Добре дошли в Dessert Stories и ви благодаря, че сте тук.
Кратката версия на историята ми е, че обожавам сладко от малка. Преди няколко години, след едно пътуване до Мадрид, когато качих 4 кг само от шоколади, реших да променя хранителните си навици и да вляза във форма. Започнах да чета повече по темата, да спортувам по-активно и постепенно да преминавам към по-осъзнат начин на хранене. Случайно ми попадна една рецепта за веган бонбони, които направих, и оттогава до ден днешен те са често срещани в менюто ми. Експериментите с десерти зачестиха, харесваше ми да ги снимам и показвам и така стигнах до инстаграм и фейсбук страници, които поддържам от около година и половина. С блога сега продължавам логично поредицата.
А за по-търпеливите следва и по-дългата история…
Казвам се Велислава, на (вече) 30 и имам много хобита. Работя в интересна компания, където се занимавам с Project management и активно комуникирам с хора. Уча испански език, чета много книги, поддържам група във фейсбук за страхотни секънд хенд находки, обичам йогата, лежерните следобеди и… да си дойдем на думата – десертите. За себе си и живота си споделям повече в личния си инстаграм профил.
Както ви казах и по-горе, всичко започна с интереса ми към по-здравословното хранене, базирано на повече зеленчуци, ядки и плодове за сметка на пакетирани храни и чисти въглехидрати. До преди 6-7 години за мен беше немислимо да вечерям с една салата, защото „това е адски малко храна, няма да ме засити и през нощта ще ровя в хладилника за филия с кашкавал“. И съм го правила… много пъти. Не се пресирах обаче твърде много и въвеждах постепенни промени в менюто си – намаляне на порциите за сметка на по-често хранене през деня, задължително свежа салата към основното на обяд и вечеря, драстично по-малко сладко.
И ето това последното ми беше най-голямата драма. Приемах го като огромно ограничение и това ми действаше много зле психически. Обаче държах да променя ситуацията, защото не ми допадаше идеята за по 2-3 вафли на ден, шоколад, бисквити и каквото друго ми предложат или видя в магазина в неограничени количества. Зачитах се по-подробно в етикетите и написаното не отговаряше на идеята ми за здравословно и полезно.
Тогава био продуктите и суровите барове тепърва набираха популярност… поне в моето полезрение. Не беше толкова често срещано да замениш Морената с Хармоника за двойно повече пари. Такова беше моето разбиране преди години – че здравословното е скъпо и мога от време на време да си го позволявам. И така стигаме до моята изобретателност – защо пък да не си правя сама сладичко няколко пъти седмично и да не се лишавам от това, което толкова много обичам?
Имахме ден за сладко в офиса – всеки приготвяше по нещо домашно, запазваме си зала и цял ден там има сладкиши за хапване. Райско! Още седмица преди това аз бях решила, че ще направя нещо без бяла захар, бяло брашно и още куп други класически съставки. Освен че исках да съм оригинална и различна, го правех и заради себе си – поради всички причини, които прочете по-горе. Така се стигна до първата ми и все още много, много любима рецепта за веган сурови бонбони.
Толкова ми хареса, че вкусът е някак естествен, натурален- сладко е, обаче след това не ми става тежко и не се пристрастявам да искам да изям тройно количество. Правих си от бонбоните няколко пъти в следващите седмици, започнах да следвам акаунти с подобни рецепти и всичко ми допадаше и исках да го опитам и направя. Май това мога да го нарека Началото…
Експериментирах с различни рецепти – видяла съм нещо, добавям друго от себе си. Понякога се получаваше супер добре, друг път – тотално нищо. Десертите обаче си станаха част от моето ежедневие, четях все повече за съставки, с какво могат да се заменят, защо, как и т.н.
От къде дойде Dessert Stories ли?
Събота, късен следобед, аз съм в къщи и след няколко часа излизам за рожден ден на приятелка. Бях снимала едни много хубави меки бисквити и реших, че ще си направя инстаграм страница. И без това прекарвах по немалко време в платформата – защо да не ѝ отделям двойно повече? 😀 Започнах да разписвам потенциални имена, за да се подвизавам някак си, защото не исках да смесвам личния си профил с десертите. Първото, което ми хрумна, честна дума, беше Dessert Stories. Толкова ми се наби в главата, че бях неспособна да измисля каквото и да е друго интересно. Щях да го оставя за другия ден, за да доизмисля хубаво нещата, но знаех, че след това ще го оставя за по-другия, за следващата седмица и за другия месец… толкова добре се познавам! Действах светкавично и си направих акаунт – качих първия си пост. Уау, уау, уау. 😊
Пишех на английски, даже не си спомням защо бях решила така. Поствах си, когато искам и мога, а междувременно експериментите не спираха. Тогава работех само от вкъщи и имах доооста време за десерти – не всеки ден, но много често. Около година по-късно си смених мобилния телефон (апарата имам предвид) и една сутрин просто не успях да вляза в акаунта си. Нямам идея защо и как се случи така – търсих на кого да пиша, да се оплача, плаках, ядосвах се и най-вече се чудех да продължавам ли. Бях инвестирала немалко време – може би година и половина, в която и аз свикнах с това си занимание, и познатите около мен знаеха за него. И сега какво – или да спра, или да започна от нулата. Бях убедена, че не искам да спирам само заради нещо такова. Не е много приятно – факт, но е възможно това да е било изпитание за мен дали наистина го искам достатъчно силно. Няма да гадая, не искам да хабя енергия за това.
И така… Dessert Stories в сегашния си вид съществува от ноември 2018. Това е любимо мое място, което поддържам с много желание, любов и креативност. Изобщо не се напрягам (вече!) със стремежи да е идеално, най-доброто и други подобни – то е това, което съм аз към момента. Имах си някакви мании и недоволства към себе си преди известно време, но за щастие ги надраснах. Правя си десерти, когато искам и мога, чета, следя блогъри, ходя на курсове и всичко това ми носи много радост, нови идеи и хора, които вярват в мен.
Блогът го обмислям от няколко години и след дълго отлагане просто реших да го започна. Знам, че не е перфектен, може би и никога няма да бъде в моите очи. Обаче е по-добре, че го имам с недостатъците му и недоизпипаните неща, отколкото да си стои само като идея в главата ми.
Обичам писането, но не на всяка цена и по график. Освен съставките на рецептите, включвам и по няколко изречения към постовете си, защото така го усещам. Нямам идея колко често ще публикувам и какво ще излезе от всичко, тръгвам наистина без очаквания.
Благодаря ви, че сте с мен. Благодаря и на себе си, че реших да започна поредното ново предизвикателство.
Велислава