Торта „Кокосова принцеса“
Завръщам се в блога след лятно отсъствие и отсега предупреждавам, че постът ще е дълъг. Ще разбера, ако не ви се четат хилядите ми мисли и преминете по същество към рецептата.
Противно на очакванията ми за лято 2020 (разбирайте по бански и с домашен коктейл на терасата в Бъкстон) то се оказа морско, дълго, изпълнено с пътувания и нови преживявания. Позагърбих блога, но си бях обещала поне тук да не гоня цифри и крайни срокове, а да ви показвам творения и идеи, когато искам и мога. През август работих, обикалях българското Черноморие, ставах да гледам изгревите, ядох достатъчно морска храна като за година напред, срещах се с приятели, опитвах нови неща или просто гледах морето и небето и бях благодарна за живота си. Макар и да не бях отпуска, то определено се усещаше сякаш съм. Все пак, едно е да съм вкъщи пред лаптопа, а съвсем друго да пия кафе от някой бар на морето и да съм пред лаптопа. 😉 През част от времето загубвах представа кой ден от седмицата сме, но всъщност и да знаех, той нямаше никакво значение. Горе- долу имах план за 10 дни от месеца, а в останалите 20 импровизирах. Удължавах си престоя на морето с една седмица, после с още една, а накрая и с още една. Отдадох се на спонтанност и ето- имам си едни от най- милите спомени за тази година. Доказах си за пореден път, че когато съм без очаквания, се получава магия! ❤
Откъм храна не случих на най- вкусните заведения по морето, но за сметка на това всяка вечеря, която хапвахме в някое от вкъщи- тата, направена от нас или приятели, беше върха! Естествено, че ми липсваха домашните десерти, малката ми кухничка и цялата еуфория около приготвянето и тестването на нещо ново. Бях си взела блендера с мен, както и няколко от най- често използваните продукти, но познайте дали и един път го включих в контакта? …познахте!
Затова пък още с прибирането си тук имах идея какво искам да ви покажа най- напред. Кръстих я кокосова принцеса, когато я направих за пръв път миналата година и вкусът й ми пасна идеално. Видях рецептата в блога на Дени и много ме изкуши. Замених някои съставки, добавих 1- 2 неща и се получи това, което виждате на снимката. Благодаря истински на Дени, че се съгласи да публикувам рецептата тук, тъй като тя е нейна- аз адаптирах само малка част от нещата. Вижте нейния вариант в блога й и направете своя комбинация, ако така го чувствате.
Явно бях загубила темпо и от първия опит да ви я представя тук не се получи, та стигнах до втори. Причината- сложих агар- агара по грешен начин и не успя да се разтвори добре. Затова внимавайте с него и следвайте инструкциите или тук, или на опаковката. Вижте и останалите продукти и да я започваме 😊
продукти
- За блата /18 см диаметър/:
80гр. сурови лешници /или всяка друга сурова ядка, която пожелаете/
30гр. кокосови стърготини
1 с.л. кокосово брашно
50мл кокосово масло /аз винаги избирам без мирис, но тук и с мирис да ползвате, ще стане даже още по- кокосово/
- За крема:
100 гр. сурово кашу
1 кен кокосово мляко /400 мл/
3 с.л. мед
2 ч.л. агар- агар + 100 мл хладка вода за разтварянето му
Бял шоколад и плодове за украса
МЕТОД:
- В мелничка смелете лешниците на брашно. Добавете останалите съставки за блата и разбъркайте на ръка.
- Използвайте формичка с диаметър 18 см и разстелете блата на дъното. Оставете в хладилник докато приготвяте крема. Не се притеснявайте, ако ви се струва на трохи- след няколко часа охлаждане ще стегне много хубаво заради кокосовото масло в него.
- За крема използвайте блендер и в него сложете кашуто /ако можете, накиснете го или за 6-8 часа, или за половин час в гореща вода/, цялото кокосово кенче, заедно с течността в него и меда. Разбийте всичко до гладка, хомогенна смес.
- Разтворете агар-агара в хладката вода и сложете на котлона. Бъркайте енергично докато се нагорещи и оставете да кипне за 1 минута на котлона.
- Смесете хубаво водата с агар-агар и кокосовия крем от блендера и залейте блата. Оставете да се охлади преди прибирането в хладилника, защото горещи неща на студено не се слагат веднага.
- Препоръчвам да сервирате тортата след 1 нощ в хладилника.
Спецификата на тортата идва от агар-агара – става желирана. Това е растителният заместител на желатина, който аз предпочитам. Още не съм специалист в използването му и не мога да ви дам повече съвети, само ще наблегна да сложите дори и трета чаена лъжичка, ако по време на бъркането му на котлона не започне леко да се желира. Разтворете го хубаво, бъркайте, за да не остава на прах никъде в сместа.
За украсата използвах освен традиционните плодове, най- новото ми мега откритие – веган бял шоколад Гайо, който разтопих на водна баня! Знаете за афинитета ми към техния шоколад – той е от любимите ми марки в кухнята. Божествен е! Добавя още сладост на тортата и се вписва във визията й.
Аз лично изядох две малки парченца още докато я снимах и не изчаках да се охлади напълно. Вие не правете така, дайте й една нощ и гарантирам за вкусен кокосов рай!